• Децата и природата

    Децата възприемат света непринудено и емоционално, което осигурява по-трайно задържане на паметови образи, тъй като във възрастта 4-7 г. мисленето е предимно образно.
    Непосредственият контакт с природата е залог за яркост и динамичност на образите и картините на заобикалящия свят, а това, което е важно за детето, става неразделна част от практическия му опит. Екологичното възпитание е част от цялостното оформяне личността на детето. Макар и малко, то може да осъзнае факта, че поддържането и равновесието в природата е възможно само ако всеки човек положи усилия в тази посока.
    Децата от предучилищната възраст могат да овладеят модели на гражданско поведение във връзка с общественото решаване на екологичните проблеми. Малките граждани на това общество са с широко отворени за света очи. Практическият им опит е пряко повлиян и от спецификата на неговите дейности. Още от рано е препоръчително да се внуши у мъничето положително отношение към природата като ценност. Живият контакт с природните дадености и забележителност е основата за придобиването на пространствено – времевите представи на детето. С присъщата си любознателност то получава отговори на въпроси за конкретни факти и явления.
    Насърчавайте интереса на детето към природата
    Опрашването на цветята, поведението и животът на растенията и животните, грижите за тях пораждат искрено вълнение и непреднамерено любопитство у малките палавници. Непосредственият допир до представителите на флората и фауната формира у децата чувство на състрадание, заинтересованост и загриженост.
    Насочвайте вниманието на детето към природните явления
    Информацията за влиянието на слънцето върху живите организми, за природните стихии и явления може да се съчетава с практически опит (разяснения за това как насекомите се скриват от дъжда, как животните спят зимен сън). Воден от стремеж към природосъобразен начин на живот, родителят трябва да внуши у детето си потребността да общува с природата. Той трябва да го насочи към природозащитна дейност, да възпита у него грижовно отношение към природните обекти. Познавателните занимателни игри за животни, растения, годишни сезони, влияят върху екологичното възпитание на малкото човече. То придобива умения да разпознава звуците в природата, да комбинира елементи и цветове, да изучава природни обекти и зависимостите между тях. Това развива и речевото общуване, обогатява неговия запас от думи.
    Развивайте наблюдателността у детето
    Наблюдението като средство за семейно възпитание цели да развие у детето разнообразни интереси и потребности, да го научи да оценява красотата. Общувайте с природата по всяко време на годината – ходете семейно в гората, на реката…
    Срещата с малката катеричка или усърдния кълвач ще внесе радост в детската душа. Развитието на наблюдателността е неразривно свързано с формирането на логическо мислене.
    Провокирайте умението на детето да разграничава специфичните особености на даден предмет чрез сравнение.

    В „Диалози на възпитанието” ни съветват да покажем на детето как растат картофите и доматите. Информацията, че някога доматите са били засаждани в цветни лехи, а картофените цветове са служили за аксесоар за коса на богатите жени в миналото ще бъде интересна за мъника.
    Гьоте нарича природата „творец на всички творци”. Екологичното възпитание трябва да започне още от предучилищната възраст на детето, за да осмисли то своята лична роля и отговорност като индивид в обществените усилия природата да е по-чиста и по-красива.
    Психолозите смятат, че естествената потребност да се осмисля всяко природно явление трае до 10-11 годишна възраст при децата. Затова, развивайте интереса към естествените науки у детето си от рано.
    Според В. А. Сухомлински развитието на ума е в „крайчеца на пръстите”. Колко много са възможностите да направите чудесни дреболийки заедно с малките палавници! Дайте воля на въображението си! Използвайте шишарки, клонки, плодове и превърнете тези материали от природата в участници в композиция.
    Детето ще се почувства творец, а общуването с природата ще го обогати. Можете да прочетете на малкия палавник простичките думи на М. Пришков: „На рибата – вода, на птицата – въздух, на горското животно – гора, планина. А на човека е нужна родина – и да охранява природата значи да охранява своята родина”. Още от малко детето притежава способността да почувства своята принадлежност към родната земя, към родната природа.
    Да опазваме природата
    И ето, вече сме в планината, на полянката или край реката, или край морския бряг. Да не забравяме да възпитаваме у децата си чувство на ред и при тези обстоятелства. Ако сме решили да похапнем сред планинските красоти, не бива да пропускаме да напомним на децата, че трябва да оставим чисто след себе си. На всеки се е случвало да минава край замърсена горска поляна. За да не изпадаме никога в такова положение, от нас се изисква да оставяме след себе си мястото така, както бихме искали да го намерим.
    Казват, че детето е продължение на физическото и духовното начало. Проблемът с детското здраве е един от най-сериозните проблеми за всеки родител. Затова, святото място за отдих и туризъм, където човек може да почувства здравето – природата, дава много възможности за почивка на цялото семейство. Уроците за живота, получени на открито, остават завинаги в паметта на човека. Възрастта до 7 години се определя като „златно време” за възпитаване на душата, тъй като детето е докрай искрено и открито, с безрезервна вяра на своите родители. Именно те могат да насърчат, съобразно възрастта и особеностите на детето си, нагласата и уменията му за екоотговорно поведение. Елементарни действия като почистване, практически дейности, запознаване с текстове, в които се утвърждават красотата и могъществото на природата, са напълно в кръга на детските възможности. Постоянното насърчаване и подкрепа ще спомогнат за усъвършенстването на екологичната култура на детето.
    Автор: Албена Цветкова



4 Възрастови групи
над 15 Специалисти Педагози
3 Сгради в централен Пловдив
над 145 Деца