• “Лошите” думи и децата

    download

    Рано или късно всички родители се сблъскват с този проблем – обичното им и толкова добре възпитано дете изведнъж започва да употребява неприлични думи. То може да ги е чуло в детската градина, на улицата, на детската площадка или от телевизора. Даже, колкото и да ви удивлява това – в собственото ви семейство. А малките деца като гъбки попиват всичко, което видят или чуят. Може би то се нуждае от вашето внимание или от повече дисциплина? Наблюдавайте го и му помогнете да преодолее този проблем.

    Кои думи можем да отнесем към “лошите”? Без съмнение, те включват нецензурната лексика, грубите и обидни думи, които унижават и оскърбяват човека и т.н. Към тях можем да прибавим и жаргонните думи, които не спадат към ругателните, но от друга страна, също служат за изразяване на емоции (“йес”, “уау”, “много яко” и т.н.) или за приемане в детския колектив. Дали ще се борите с тях, или не – решавате вие като родители, в зависимост от това колко неприемливо считате такова поведение. Но и родителите, и учителите отбелязват, че употребата на “лоши” думи зачестява и става все по-трудно да се справят с тях.

    Защо ругаят децата?
    В по-ранна възраст (до 4-5 години) употребата на такива думи може да бъде неосъзнато, защото детето просто не знае, че те са лоши. Тук ролята ви на родители и вашата първична реакция са особено важни, за да не допуснете тези думи да влязат в обичайния речник на детето. Опитайте се да не реагирате прекалено остро, колкото и да ви шокират те. Много често децата просто експериментират, за да видят каква ще бъде вашата реакцията. Затова съвсем спокойно, но твърдо, кажете на детето, което за първи път е употребило такава дума: “В нашето семейство такива думи не се употребяват, това е неправилно” и му предложете друг вариант.

    Децата над 5 години започват да изпитват чувство на вина, когато нарушават правилата. На тази възраст активно се развиват нравствено-етичните страни на личността – чувството за дълг, задълженията. Заедно с тях се появява и страхът да не говорят добри неща за теб, да не те одобряват, т.е. – от социалното несъответствие. Ако дете на 5-7 години използва нецензурни думи, знаейки, че това не е правилно и е лошо, като за начало просто направете забележка: “Ти знаеш, че каза нещо лошо. Аз не искам да го чувам повече.” Но ако то продължи да ги повтаря и това се превърне в навик, ще се наложи да изясните причината.

    Кои са най-разпространените и характерни причини за такова поведение?
    Привличане на вниманието – за правилното си психично развитие детето се нуждае от достатъчно количество любов, ласки, грижи и внимание от страна на възрастните. Ако не ги получава по някакви причини (родителите са много заети, битови проблеми, семейни конфликти), то ще се опита да намери начин да привлече вниманието им, даже и да е изразено под формата на викове, забележки и наказания. Детето ще е постигнало своята цел.

    Подражание и стремеж да прилича на някого – брат, приятел, роднина, герой от филм и т.н. и по този начин да асоциира ругатните със силата и храбростта. Желанието да се покаже по-голямо, самостоятелно и сериозно също може да бъде повод за употреба на обидни думи. На тази възраст децата често идеализират човек или герой от анимационен филм – щом той е положителен, значи всичко, което прави, е добро. В такъв случай трябва внимателно да следите развитието на детето си, особено влиянието на телевизията. Тя е почти неотменна част от нашия живот и да се откажем напълно от нея би било трудно. Постарайте се да ограничите времето, което детето прекарва пред екрана. Подбирайте предаванията и филмите, които съответстват на неговата възраст. Избягвайте сцените с насилие, агресията на “колоритните” отрицателни герои.

    Компенсация за неуспехите – ако детето преживява неуспех в някаква област от живота (проблеми в общуването с брат или сестра, с връстниците в детската градина или на детската площадка и др.), то губи увереност, особено когато е подложено на упреци и критика. Употребявайки нецензурните думи, сякаш ни казва: “Защо да се старая, когато нищо няма да се получи”, “Щом казват, че съм лош, значи ще бъда лош”. Същото се получава и когато критиката на родителите засяга неговата личност, а не поведението и действията му. Ако например вместо “Аз съм разстроена, че не си прибрал играчките си” то чуе, че е мързеливец и лентяй, ще възприеме думите ви като “Ти си лош и аз не те обичам”. А за него е важно да знае, че го обичат, независимо дали си е прибрало играчките, или не. То страда заради нереализираната си естествена потребност от признание на успехите и достиженията му, от уважение към неговата личност и се опитва да запълни липсата им по всякакъв начин, който е достъпен за него.

    Борба за самоутвърждаване против родителската свръхопека – в стремежа си да възпитат правилно децата си и да ги предпазят от грешки, много родители общуват с тях под формата на указания, забележки и предупреждения. Да, те са нужни. Но ако съветите и забележките са твърде чести, заповедите и критиките – твърде резки, а опасенията – твърде преувеличени, детето започва да се бунтува срещу тях.
    Желание за отмъщение – ако детето е обидено на някого. Причините могат да бъдат свързани с глобални промени в живота му – появата на братче или сестриче, която го кара да се чувства излишно и ненужно, развод на родителите и т.н. Или пък единичен и незначителен повод – отказ да му се купи някаква играчка, несправедливо наказание… И отново детето преживява болка и обида, изразявайки ги чрез някаква ругатня.

    Влияние на детския колектив – това се отнася най-вече за децата на по-голяма възраст. Когато попадне в нов колектив, нерядко възникват конфликти и за да ги избегне, новият му член може сляпо да копира поведението и маниера на общуване в него. Едва ли можем да предпазим от това децата си, доколкото връстниците им играят огромна роля в техния живот. Но можем да им помогнем да развият самоувереност. Тогава те ще могат да постигат успехи във всяка социална група и без да прибягват до показни сквернословия.

    Всъщност, причината за употребата на такива думи няма голямо значение. По-важно е друго – знаем ли как да реагираме така, че то повече да не ги повтаря.

    Опитът на предишните поколения
    Нашите баби са се разправяли с “лошите” думи решително и просто – миели са устата със сапун и огорченото дете завинаги е запомняло неприятния им вкус. Макар че според психолозите това не е много хуманен метод за постигане на целта, факт е, че обикновено е отказвал детето да споделя с близките си това, което чува навън.

    Какво съветват специалистите днес?
    Преди всичко – да не се наказват децата за употребата на лоши думи. Все пак, те не са виновни, че са ги чули отнякъде, нали?

    Затова, дръжте се естествено. Ако детето ви във ваше присъствие каже някаква нецензурна дума, доброжелателно, но твърдо му заявете, че повече не искате да я чувате. Не е задължително да му обяснявате значението ù. Ако настоява, просто спокойно отбележете: “Това е много грозна дума и аз не искам даже да говорим за нея.”.

    Между другото, тези експерименти невинаги са невинни – децата обикновено чувстват, че думите са неприлични. Нещо повече, много от тях във възрастта 4-6 години с увлечение и кискане ги обменят помежду си, особено когато са сами. Те прекрасно разбират, че това, което правят, е нередно. И за това има едно просто обяснение.

    За децата на определена възраст темата за гърнето остава актуална: мама и лекарят с голям интерес обсъждат съдържанието му, понякога мокрите панталонки все още създават проблеми. И изведнъж, незнайно защо, се оказва, че не може да се говори по тази важна тема. Тоест, може, но някои думи не трябва да се използват. Съгласете се, че това не е логично. И като израз на протест към условностите в света на възрастните, а и за разнообразие, детето може умишлено да употреби израз от рода на “ти си лайно” и да изчака с интерес реакцията на възрастните. Още повече че децата изпитват огромно удоволствие да нарушават забраните и да проверяват докъде се простират границите.

    Детският протест срещу условностите спада към тези случаи, когато липсата на “емоционален отговор” ги кара да губят интерес към цялото мероприятие. Ако ругаещото дете попадне в компанията на деца, на които това не доставя никакво удоволствие, ще престане да го прави. Ето защо в сложната борба с “лошите” думи могат да ни помогнат по-големите деца. Ако вие, като възрастни, им обясните ситуацията и ги помолите за помощ, те с удоволствие в нужния момент ще демонстрират пълното си равнодушие и ще кажат на малкото: “И какво? Това изобщо не ми е интересно.”

    Ако това се случва във ваше присъствие и няма как да си дадете вид, че не сте забелязали, спокойно помолете детето си да отиде в другата стая, защото не искате да слушате думите, които са ви неприятни.

    Най-важното е да успеете да му внушите, че употребата на такива думи в обществото е напълно недопустима. Затова е много важно как вие самите възприемате тяхната употреба. Всеки емоционален изблик води до противоположния ефект – децата изпадат във възторг от вашата реакция и започват да повтарят думата, която го е предизвикала. А понякога ситуацията с ругаещото дете е толкова комична, че възрастните неволно избухват в смях. За съжаление, тази, също толкова естествена, реакция е напълно недопустима. Смехът дезориентира детето и го кара да си мисли, че родителите са във възторг от неговата находка.

    Накрая – няколко практически съвета:
    1. Най-главното в случая е – никаква паника! Когато детето произнесе “лошата” дума, вие трябва да реагирате спокойно. Това не означава, че сте лоши родители или че детето ви го очаква кариера на престъпник. Това е просто дума, чийто смисъл то още не осъзнава. Ако, напротив, проявите бурна реакция, можете да сте сигурни, че тя ще залегне трайно в лексиката на вашето дете и често ще бъде използвана.

    2. Не трябва да подминавате и без никаква реакция употребата на такива думи, защото детето ви очаква вашия отговор. А ако пропуснете нецензурната дума покрай ушите си, то ще започне да я повтаря дотогава, докато не ви принуди да реагирате по някакъв начин.

    3. Обяснете му, че да се говорят “лоши” думи е неприлично, че добрите деца не ги използват и че по този начин ви огорчава. А нали то е добро дете? След това превключете темата на нещо друго, по-интересно и увлекателно, отколкото въпросните думички.

    4. Подпитайте го откъде е чуло тези думи, направете така, че да бъде откровено с вас. Ако успеете да осъществите емоционален контакт, следващия път то само ще ви потърси за съвет, защото вашето мнение ще бъде важно за него. Ако е чуло думата от телевизора или от човек от вашето обкръжение, в бъдеще вие ще успеете да контролирате тези моменти.

    5. Ако казаното дотук не ви помага, можете да предприемете крайни мерки. Например за всяка “лоша” дума лишете детето от някакво любимо занятие и го заменете с нелюбимо. Например да измие съдовете, вместо да гледа анимационен филм, да учи, вместо да излезе да играе навън и т. н. За добро поведение и липса на нецензурни думи, обратното – поощрете го.

    6. Ако детето каже такава дума пред странични хора, извинете се за неговото поведение и сменете темата. По този начин то просто иска да спечели вашето и на околните внимание. Вие можете да изпълните желанието му, но не след използването на такива думи, а когато започне да се държи добре.

    7. Предложете му синоними. Четете повече, учете стихчета, развивайте речта му. У детето с богат речник “лошите” думи се изгубват в лексикалното многообразие и не представляват голяма заплаха.

    8. Следете за собствената си реч.



4 Възрастови групи
над 15 Специалисти Педагози
3 Сгради в централен Пловдив
над 145 Деца